Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от сюзеренитет
Неизпълнението на това задължение дава основание на Филип II да конфискува всички владения на Джон във Франция, като една част (Бретан, Мен, Анже и Турен) отстъпва на Артур, който признава сюзеренитета на краля на Франция. Източник: интернет
С ежегоден харач били обложени още през XIV век първите християнски държави, признали сюзеренитета на османците. Източник: интернет
По този начин Хлапен признава сюзеренитета на Симеон Синиша в някои от завоюваните от него земи, при условието Хлапен да е буфер между Синиша и останалите Душанови властели на север ( Източник: интернет