талмуд
Съществително име - ед. ч.
Значение
+рел. Сборник от догматически религиозно-етически и правни предписания на юдаизма, основан върху тълкуванията на Библията. Съставен е на древноеврейски и арамейски език между ІV в пр. Хр. до V в. сл. Хр. Състои се от две части — Мишна (самият текст) и Гемара (коментарии).
Синоними
Производни думи
Примери
Talmud Bavli („Вавилонският Талмуд“) включва Мишна и Вавилонската Гемара, като последния представлява кулминацията на повече от 300 години анализ на Мишна във Вавилонските Школи.
Вавилонският Талмуд бил предаван устно в продължение на векове преди да бъде съставен от еврейските учители във Вавилон около 5 век сл. Хр.
Вавилонският Талмуд съдържа записи на становищата на равини от Земята на Израел, както и на тези на Вавилония, а Ерусалимския Талмуд рядко цитира Вавилонски авторитети.
Вавилонският Талмуд бил съставен около 500 г. сл. Хр., макар че бил редактиран и впоследствие.
Влиянието на Вавилонския Талмуд е било далеч по-голямо от това на Yerushalmi.
Въпреки това, Ерусалимският Талмуд си остава ценен източник на знание за развитието на еврейския Закон в Святата Земя.
Превод на английски език
talmud