Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+м., само +ед. Благовонна дървесна смола, използвана за прекадяване, в парфюмерията и др. _Слагам тамян в кадилницата._
+прил. [[тамя`нен]], тамя`нна, тамя`нна, тамя`нно, +мн. тамя`нни.
+прил. [[тамя`нов]], тамя`нова, тамя`нова, +мн. тамя`нови.
Не е за чудене, че който не е цвете за мирисане, обича да му кадят тамян. Станислав Йежи Лец
Дявол от тамян не се плаши. Българска поговорка
Бяга като дявол от тамян. Българска поговорка
В къщата на певицата бе сложена маса, отрупана с всевъзможни постни ястия, а майка й баба Стефка, която е най-възрастната около празничната трапеза прекади с тамян и каза традиционната молитва. Източник: интернет
В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Източник: интернет
Виж ги как се перчат в тъмните си раса, с безсмислените си символи, с кадилниците си с тамян, който замъглява зрението и ума. Източник: интернет
frankincense