Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
тъпе`еш, +мин. св. тъпя`х, +мин. прич. тъпя`л, _несв. Разг. Пренебр._
#1 Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам.
#2 Стоя, без да мога да реагирам, пасувам. _Всички тъпееха от изненада пред невероятното същество._
#3 Не разбирам, не схващам.
dumb