1. тая - Глагол, тип 175
2. тая - Местоимение - дателен падеж
Производна на тоя
– _вж. [[този]]._
----
таи`ш, +мин. св. таи`х, +мин. прич. таи`л, _несв.; какво._ Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. _Тая болката си._
__тая се. 1.__ — Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. _Тая се в мазата._
#2 +Прен. +Разг. Обикн. в трето лице_. В какво._ Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо. _Ще видим какво се таи в тази работа._
Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът». Фридрих Ницше
Грешна беше тая жена, но беше хубава. Йордан Йовков
Никога няма да забравя. никога не прощавам. Аз мога да изчакам. Смятам, че е много лесно да тая злоба. Имам сметки за уреждане. Том Улф
Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми!" Блага Димитрова
Във виното е истината! Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен - така, че истината, уви, не е и там. Димитър Подвързачов
Умря тая циганка, що го хвалеше. Българска поговорка
this