Глагол, тип 152, несвършен вид
те`гнеш, +мин. св. те`гнах и тегна`х, +мин. прич. те`гнал и тегна`л, +несв.
#1 Вися, увлечен от теглото си; натежавам. _Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза._
#2 +Разг. Тежа. _Детето вече тегне много._
#3 +Прен. Само в трето лице_. Кого._ Карам да страда; мъча. _На душата ми тегне голяма мъка._
* _Тегне ми на сърцето/душата._ — Измъчвам се от нещо.
pulled