теокрацията
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от теокрация
Примери
Изслушани в пълен звук, Евангелията разказват за установяването на теокрация и описват как изглежда теокрацията с Исус като цар.
Протестите бяха разпалени от гнева срещу правилата за обличане на жените, но прераснаха в широко движение срещу теокрацията, която управлява Иран след революцията от 1979 година.
Според историка Джордж Линкълн Бър „магьосничеството от Салем е била скалата, върху която се е разбила теокрацията“.
В най-честата употреба на термина теокрацията е система, при която държавната йерархия съвпада с тази на дадена религиозна деноминация.
При теокрацията върховната политическа власт принадлежи на съдиите, а не на законодатели или министри.
Теокрацията е политическа власт на Божественото.