Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. тепа`вици, +ж. Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода.
+прил. [[тепа`вичен]], тепа`вична, тепа`вично, +мн. тепа`вични. _Тепавичен улей._
Капацитетът на старата тепавица от 1579/80 не достигал и през 1632 година в село Рохлице (днес квартал на града), на брега на река Ниса, била построена нова зидана тепавица. Източник: интернет
Друга теза твърди, че първите организирани занимания по четмо и писмо били в старата тепавица на Костадин Манолевси – Грошката. Източник: интернет
Водите на реката са използвани в миналото за задвижване на шест воденици, тепавица, бичкаджийница и 11 чарка. Източник: интернет
fulling-mill