1. то - Местоимение (тип suff)
2. то - Съюз
3. то - Частица (тип suff)
+вин. не`го, +крат. го, +дат. +остар. не`му, +крат. му, +лично мест.
#1 За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. _Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи._
#2 За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. _Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран._
#3 Като формален подлог при безлично сказуемо. _А, то валяло!_
#4 +Разг. +Пренебр. +Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. _Говоря_ _и`_ _като човек, ама то мълчи като риба._
#5 Като +част. +Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. _А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки._
* _А/и/пък то._ — За усилване значението на съответния съюз. _Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа._
* _Ако/когато/щом — то._ — Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. _Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш._
И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Васил Левски
Ако не мислите за бъдещето, то вие нямате такова. Джон Голзуърди
Ако не бъдат изказани противоположни мнения, то няма сред какво да се избере най-доброто. Херодот
Ако сърцето не гледа, то и очите не виждат. Адигейска поговорка
Времето никого не обича и никого не мрази, времето към никого не е равнодушно - то отнася всички. Индийска поговорка
Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив! Българска поговорка
it