Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от топоним
Българска историческа библиотека, IV, 1931, кн. 1, с. 133 – топонимът се извежда от наименованието на печенежкото племе кулпей. Източник: интернет
Според Евгений Поспелов, съветско-руски географ, вероятна е хипотезата, че топонимът е изкривяване на берберската дума iguawen („тъпа“), тъй като берберските племена така нарекли южните си съседи, които не разбирали берберския език. Източник: интернет
Според теорията на краеведа Никола Боев (която не се споделя от българските археолози и историци), топонимът Белинташ може да се преведе като „камъкът на войната“. Източник: интернет
Според него, „топонимът“ е добре съхранен и изговорът му е ясен. Източник: интернет