топонимия
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ж., само +ед. +Спец. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата на географските названия.
#2 Географските названия за една териториална област. _Топонимията в Ловешко._
+прил. [[топоними`чен]], топоними`чна, топоними`чно, +мн. топоними`чни.
Производни думи
Анаграми
Примери
Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия.
Въобще, не дай Боже, някой да посегне на анахроничната османска топонимия, току виж че настъпил краят на света!
В края на Османската епоха на мястото на античния Филипи съществува село под името Селян – жителско име от местното име Село, което е често в българската топонимия.
Известният наш учен Йордан Заимов в „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров – проучване на жителските имена на българската топонимия“, издание на БАН, София, 1967 г. стр. 252 пише: „Ноевци.
Но географският ареал сочи, че обликът Трещеница е първичен - старо * трѣшч'ана, производно от трещя, тряскам, старобългарското трѣштати, трѣштити, трѣскати, застъпен широко в българската и славянската топонимия.
Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия.
Превод на английски език
toponymy