Съществително име - ед. ч.
траги`змът, траги`зма, само +ед., +м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. _Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм._
Другото голямо театрално майсторство в пиесата идва от умението на Константин Илиев да накара тази частна, житейска ситуация да отекне като универсална история, в който е уловен неизбежният трагизъм на човешката участ. Източник: интернет
Но самото споменаване на думата радост ни напомня, че времето, в което живеем, е изпълнено с трагизъм. Източник: интернет
С универсалния си трагизъм текстът на Чехов вади съкровено човешкото у всеки от актьорите. Източник: интернет
Българският нихилизъм може да е плод на не така дълбоките корени на православието или на трагизъм на историческата съдба, или на това, че страната ни често е била функция на големи сили. Източник: интернет
Впримчени в тези антоними, героите почти винаги са придружени от чувство за трагизъм, обоснован от жестоките закони на природата (често срещан е мотивът за преждевременна смърт). Източник: интернет
Драматургът придава на тези елементи ролята на засилени в нечовешка степен фактори, като с тяхна помощ достига впечатлението за трагизъм. Източник: интернет
a tragedy