требник
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. тре`бници, (два) тре`бника, +м. +Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби.
Синоними
Производни думи
Примери
Автор е на „Требник“ (1870, сборник от разкази и съчинения).
В една стара приписка върху страница на Требник от 1641 г. научаваме, че селото Долна Бешовица е било опожарено от кърджалийски банди през 1803 г. (Цонев, Б., Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека в София, т. I, с. 161).
В нея са открити няколко ценни богослужебни книги – лист от триод от 1710 г., осмогласник от 1860 г., требник от 1878 г., което свидетелства, че в нея е воден активен духовен живот.
Примерите за това са безброй, като например определението за "примките на предателя, примки, които се състояли от патрахил, от черна капа и от черковен требник."
Понятието „требник" идва от старата дума „потреба" - нужда.
Превод на английски език
breviary