трепетите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от трепет
Примери
Вероника среща Уил, чаровното момче, с когото открива трепетите на първата любов.
Йосиф Сърчаджиев, който прекалено силно е любил и мразил и единствен между театралите знае пътя към смъртта и обратно, признава, че вярва в трепетите на сърцето.
Срещата на Елмира с Тартюф започва и гостът търси близост с нея – слага ръката си на коляното ѝ, доближава стола си до нейния, пипа якичката ѝ. След това се обяснява в любов и споделя трепетите на сърцето си.
Любовните терзания на осмокласничката траяли само няколко дни, защото трепетите били засенчени от грозен рекет.
Програмата продължи със стихчета за отминалото лято и трепетите от първия учебен ден.
Младежът се забърква в редица приключения: разкрива убийство, губи се в пещера, намира съкровище и се сблъсква с трепетите на първата любов.