Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед.
#1 +ист. В древния Рим — управление на трима мъже.
#2 _Разг. Ирон._ Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души. _В катедрата има нов триумвират._
Видно от бележките, спускането на всяка задача и след това отчитането й става пред "триумвират", нагледно изписан по "старшинство": "ИФ→ЦЦ→ББ". Източник: интернет
Идеята на ловчанлии е да се заформи силен триумвират в лицето на Стойкица, Спасов и главния мениджър Димитър Пенев, с който да се гони шампионска титла догодина. Източник: интернет
Кошмарът на премиера, наречен от него антибългарски триумвират, също е тройка - ГЕРБ, "Атака", ДСБ. Източник: интернет
Два пъти в историята на Римската република има триумвират за съвместно управление през периода на гражданските войни. Източник: интернет
Нещата няма да се оправят, докато агенцията не се кръсти БойБор и не я оглави триумвират от Батман, Оби Уан Кеноуби и Тарзан. Източник: интернет
Правомощията на Втория триумвират се удължават с още 5 години по силата на Тарентския договор, сключен през 38 пр.н.е. Съгласно същия договор се разваля сключеното споразумение от Мизен и Секст Помпей е обявен за враг на народа. Източник: интернет
triumvirate