Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
тро`нът, тро`на, +мн. тро`нове, (два) тро`на, +м.
#1 Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
#2 +Прен. Власт на монарх.
#3 Прикрепен към стената на църква стол.
+прил. [[тро`нен]], тро`нна, тро`нно, +мн. тро`нни. _Тронна зала._
* _Сядам/седна на трона._ — Поемам държавната власт.
* _Свалям/сваля от трона._ — Отнемам държавната власт на монарх.
Всеки човек е нечестен, който живее с труда на другите, независимо дали заема трон. Робърт Ингерсол
Кинозвездата е човек, който седи на трон от захар под проливен дъжд. Марлон Брандо
И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си. Мишел дьо Монтен
В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон. - Писма до г-н Б. Едгар Алън По
А да, и Самуил е лош бунтовник, който незаконно е узурпирал българския трон. Източник: интернет
Аз ако не чета Дичев докато съм на порцелановия трон не мога да се изходя. Източник: интернет
throne