трон
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Значение
тро`нът, тро`на, +мн. тро`нове, (два) тро`на, +м.
#1 Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
#2 +Прен. Власт на монарх.
#3 Прикрепен към стената на църква стол.
+прил. [[тро`нен]], тро`нна, тро`нно, +мн. тро`нни. _Тронна зала._
* _Сядам/седна на трона._ — Поемам държавната власт.
* _Свалям/сваля от трона._ — Отнемам държавната власт на монарх.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Всеки човек е нечестен, който живее с труда на другите, независимо дали заема трон.
Кинозвездата е човек, който седи на трон от захар под проливен дъжд.
И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си.
В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон. - Писма до г-н Б.
А да, и Самуил е лош бунтовник, който незаконно е узурпирал българския трон.
Аз ако не чета Дичев докато съм на порцелановия трон не мога да се изходя.
Превод на английски език
throne