Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
трупъ`т, трупа`, +мн. тру`пове, (два) тру`па, +м.
#1 Тяло на човек без главата и крайниците; туловище, торс.
#2 Мъртво тяло на човек или животно.
* _Жив труп._ — Много болен човек, който е почти неподвижен и животът едва мъждука в него.
* _Преминавам/премина през трупа (на някого)._ — +Разг. Жертвам в името на целта си.
* _Само през трупа ми (ще минеш)._ — Ще преча по всякакъв начин да се извърши нещо.
----
трупъ`т, трупа`, +мн. тру`пи, (два) тру`па, +м. Част от дебело отсечено дърво от корена до клоните. _Докараха дървени трупи._
Изкуство без мисъл, е като човек без душа - труп. Висарион Белински
Просто трябва да има труп в детективски роман, и колкото по-мъртъв е трупът, толкова по-добре. С. С. Ван Дайн
Той можеше да ме счита само за живия труп на евентуално самоубийство, човек, мъртъв от срам, идиотски призрак. Дадзай Осаму
Ако искате да живеете целия си живот без болка, трябва или да сте бог, или труп. Стив Бери
Градът представляваше гигантски по размер труп. Жил Куртманш
Ако сте толкоз запалени гербаджии, поне един от вас трябва най-сетне да прояви куража и да каже неудобната за вас интина - Борисов е политически труп и ви тегли надолу заедно със себе си. Източник: интернет
corpse