Глагол - пр.накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м.р.
Думата е производна от царувам
Благородник в двора на Котис (тракийски владетел, царувал по българските земи от 381 до 359 г. пр. н. е. – бел. Източник: интернет
Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Източник: интернет
Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят. Източник: интернет
Според една легенда в местността е царувал един владетел, който е бил изключителен скъперник, докато не загубва своята най-обичана дъщеря именно в тази река. Източник: интернет
Предполага се, че Тутанкамон е искал да премести семейството си от Амарна, мястото където неотдавна живял и царувал, в Кайро – новата му столица. Източник: интернет
Именно след неговата смърт се установява новата традиция, според която след смъртта на всеки император се дава име, съвпадащо с ерата, през която е царувал. Източник: интернет