Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от цървул
+мн., църву`л, +м. Вид меки обувки от кожа, която се прикрепва към краката с дълги връзки.
* _Ще хвана (на босия) цървулите._ — +Ирон. Никого няма да уловя.
* _Ще взема (на босия) цървулите._ — +Ирон. Нищо няма да взема.
* _Ям цървулите (на някого)._ — +Разг. Говоря за някого зад гърба му; одумвам, клеветя, злословя.
"Питайте бе, цървули." (в началото на интервю за албански журналисти) Христо Стоичков
Аз съм герберска утрепка, типичен новоизлюпен благоевградчанин-дошъл от село, живеещ в панелка в краен квартал и още ходещ с цървули. Източник: интернет
А ние, като едни цървули, пристъпваме от крак на крак и въртим глави, отворили уста и опулили очи. Източник: интернет
Ебати селяните, абе няма ли къде да хвъряте кръста бе цървули поне едно езеро нямате ли та го хвърляте по канали. Източник: интернет
Едните си викат че са "цървули", "мърша", "кочина", "територия" и така възпитават децата си - "българска работа" и съответно после се чудят защо им е такова и онакова битието. Източник: интернет
А ти като селянин, който е ма'ал цървули по Европата може и да си подочул, че апартамент в Брюксел може спокойно да е по-евтин от апартамент в София. Източник: интернет
they chirped