Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от центурия
В останалите кохорти командващите на първите 2 центурии се казвали съответно – pilus prior и pilus posterior, после следвали princes prior и princes posterior; hastatus prior и hastatus posterior. Източник: интернет
В по-късен период се въвежда делението на кохорти, а манипулата става от 3 центурии. Източник: интернет
След реформите на шестия римски цар Сервий Тулий (578 – 534 г. пр. Хр.) терминът придобил важно политическо значение, тъй като в зависимост от имуществен ценз обществото било разделено на 5 класи, които излъчвали общо 193 центурии във войската. Източник: интернет
Гласувало се по центурии, като всяка имала право на един глас. Източник: интернет
През втората половина на 3 в пр.н.е., след проведена реформа, всяка от петте класи на римските граждани давала по еднакъв брой центурии – 70. Източник: интернет
След време те са подложени на критически анализ от страна на група протестантски учени, които написват през 60-те години на 16 век голям антикатолически труд, озаглавен „Магдебургски центурии“, издаден в Базел през 1574 г. в 13 тома. Източник: интернет