Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
+мн. це`нзори, +м.
#1 +ист. В древния Рим — лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гражданите.
#2 +Остар. Длъжностно лице, което цензурира печатно произведение, предоставено за публикуване.
+прил. [[це`нзорски]], це`нзорска, це`нзорско, +мн. це`нзорски.
А защо в биографичната справка за Андреев не пише, че е бил цензор в Българското радио по време на социализма? Източник: интернет
Идеологическият цензор Митко Григоров с подготвени справки в ръце извиква един по един членовете на редакционната колегия, за да обяви "греховете" им. Източник: интернет
В същото време Фейсбук вече се е превърнал в цензор, блокирайки профилите на много български обществени личности и журналисти. Източник: интернет
Пък и никой цензор никога в свитовната история не е остовил име! Източник: интернет
Работата на регулатора е не да бъде цензор, а да спазва определени стандарти, правила и изисквания в европейската регулация, и то в полза на обществото. Източник: интернет
Точно синчето на придворния писател и цензор Стефан Дичев, което освен това се показва като правоверен марксис. Източник: интернет
censor