Съществително име - ед. ч.
+мн. це`пеници, +ж. Голям къс от разцепено дърво, който се използва за горене. _Сложих няколко цепеници в камината._
В изпълнение на плана си, взел дървена цепеница от двора на къщата на жената и нанесъл удар в лицето й. Тя паднала на земята без възможност да се защити, а К.С. продължил да я удря. Източник: интернет
На Игнажден и Бъдни вечер в огнището се пали не друго, а здрава и дебела дъбова цепеница или пън. Източник: интернет
Просто щях да си представям, че всяка цепеница, бе главата на рецепционистката. Източник: интернет
Син уби пияния си баща след побой с цепеница Установено е, че пострадалият е Ангел Василев, на 55 г. от същия град, който по-късно е починал. Източник: интернет
billet