+мн. цезу`ри, +ж. +Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.
Всъщност българският сонет се е учил главно от френски и италиански образци, но смело експериментира и до днес с неравномерни по дължина стихове, с отсъствие на цезура, с оригинално говорещи рими. Източник: интернет
Прекалено много цезура, нулев толеранс спрямо неодобряващите шефа ви. Източник: интернет
Въпреки това ако във френските поеми всеки стих има 10 срички, разделени на два полустиха от цезура, то в „Песен за Сид“, както броя на сричките във всеки стих, така и броя на сричките във всеки полустих може да варира значително. Източник: интернет
Повишаването на гласа при изговаряне на първата сричка от хекзаметъра, наричано иктус, следващото понижено изговаряне на останалата сричка или останалите две срички (тезис) и тяхното редуване с цезура, се нарича скандиране. Източник: интернет
Понякога цезура се нарича всеки словораздел в стиха (както в античния стих) и словоразделът между всяка стъпка. Източник: интернет
caesura