Съществително име - ед. ч.
+мн. цветче`та, +ср. [[1]]. Малък цвят __1 .__ _По земята се посипаха люлякови цветчета._
Беатриче е изобразена седнала, в полусън, приличащ на смърт, докато птицата, вестител на Смъртта слага в дланта ѝ цветче от мак. Източник: интернет
Гилзите на халосните патрони има удължено (в сравнение с бойните) дулце с форма на затворено цветче. Източник: интернет
Всяко цветче има четири заоблени чашелистчета и осем дълги тичинки. Източник: интернет
Всички приличаха на неговото цветче. Източник: интернет
Всяко от класчетата притежава по едно фертилно цветче. Източник: интернет
В храма вътрешните страни са с подобни мозайки: върху поле от цветя, гълъби, подредени в кръг около централно цветче. Източник: интернет
floret