Съществително име - ед. ч.
+мн. тютюнджи`и, +м. +Разг. Човек, който обича да пуши; пушач.
+прил. [[тютюнджи`йски]], тютюнджи`йска, тютюнджи`йско, +мн. тютюнджи`йски.
Беше време, когато в моя източнородопски край всеки трети, попитан какво работи, отговаряше: "Тютюнджия съм!" Източник: интернет
Чушкопек, чуй какво е казала Едит Пиаф: Аз не пея за всички – аз пея за всеки Вярно, много пуша, но и много пия; двете взаимно се неутрализират Бачо Димитри, сетих се за един тютюнджия дето рекъл, че иска да пуши за да му почернее дробът от катрана. Източник: интернет
Разстоянието по шосе от Тютюнджия до Арбанашки рид е повече от 6 километра. Източник: интернет
a tobacconist