Съществително име - ед. ч.
+ср., само +ед. +Спец. В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване.
+прил. [[учлени`телен]], учлени`телна, учлени`телно, +мн. учлени`телни. _Учленителни навици. Учленителни трудности._
Въпреки че в много езици този звук е по-близък до приблизителна съгласна, няма език който ясно да разграничава приблизителния и проходния звук при мъжечното място на учленение (артикулация). Източник: интернет
Асимилацията според мястото на учленение в хърватски е ограничено явление. Източник: интернет
Всички съгласни звукове освен гласилковите съгласни и гласните имат самостоятелно място на учленение в допълнение към озвучението, идващо от гласните връзки. Източник: интернет
Задпоставеният звук се отъждествява с произношение, чието учленение се случва по-назад в гласовия тракт. Източник: интернет
И в двата случая двойното учленение е признак на ламинални съгласни, които по своята същност така или иначе притежават по-близко взаимодействие с небцето. Източник: интернет
Мястото на учленение се определя както от дейния, така и от пасивния учленител. Източник: интернет
membership