Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
удиви`ш, +мин. св. удиви`х, +мин. прич. удиви`л, +св. — +вж. [[удивлявам]].
Като се абстрахираме от чисто политическата страна на този деликатен и болезнен за всеки българин въпрос, аз не можех да не се удивя на гордостта, с която този нещастник се хвалеше за тъпото си дело. Източник: интернет
Сега ще удивя и вас, и вашите зрители. Източник: интернет
surprise