Прилагателно име, тип 79
у`главна, у`главно, +мн. у`главни, +прил.
#1 +Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. _Углавно деяние._
#2 Който е извършил престъпление. _Углавен престъпник._
Архиепскоп Ян Чепляк е съден на углавен процес в Съветския съюз през 1923 година, който предизвиква силен отзвук по света. Източник: интернет
До края на XVIII век, особено в германския углавен процес, обвиняемият е длъжен да доказва своята невиновност, в случай че се счита невинен. Източник: интернет
caught