1. угоден - Прилагателно име, тип 79
2. угоден - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на угодя
уго`дна, уго`дно, +мн. уго`дни, +прил. +Разг. Който е по волята ми; сгоден, удобен, приемлив. _Угоден човек. Угодни условия._
+нареч. [[уго`дно]]. _Правя, каквото ми е угодно._
Старостта е времето на прибиране на реколтата и ако животът е угоден на Бога, тогава плодовете му ще бъдат щедри и благи. Щефан Хайм
Вярвам, че никой страстен почитател на философията не може да бъде угоден на Бог. Лоренцо Вала
Включени са и две песни от книгата „Razgovor ugodni naroda slovinskoga“( в превод на бълг. ез. „Разговор, угоден за славянския народ“ или „Приятен разговор за славянския народ“) на хърватския поет и философ Андрия Качич-Миошич. Източник: интернет
А сега (август 1998 г.) влезе в сила същият оня, угоден за новата политическа върхушка закон, който позволява дърводобивните концесии в гората и обрича българския лес на окончателно изчезване. Източник: интернет
Кому е угоден този геноцид?” Източник: интернет
Неможе човек да е приятел и угоден на всеки. Източник: интернет
pleased