Съществително нарицателно име, среден род, тип 64
+мн. уши`, +ср.
#1 Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата.
#2 Външната част на този орган. _Малки уши. Магарето има големи уши._
#3 +Прен. Слух. _До ушите ми достига шепот._
#4 +Прен. Дръжка на съд (обикн. в двойка) с подобна форма.
#4 +Прен. Дупка на игла, през която се вдява конецът.
#5 +Прен. Всяка част, детайл или предмет, наподобяващи формата и разположението на органа на слуха.
+прил. [[у`шен]], у`шна, у`шно, +мн. у`шни. _Ушна мида. Ушни болести._
* _До ушите._ — +Разг. Напълно, много. _Загазил съм до ушите._
* _Наострям/наостря уши._ — +Разг. Стремя се да чуя, заслушвам се.
* _От ухо на ухо (се носи)._ — Разнася се от човек на човек.
* _(Имам) обеца на ухото._ — Помня нещо за поука, за назидание.
Ухото ни за ласкателство е широко отворена врата, защото истината е иглено ухо. Блез Паскал
Тайната винаги има форма на ухо. Жан Кокто
Само много смела мишка прави гнездо в котешкото ухо. Ърл Дер Бигърс
Децата не се нуждаят от много съвети, но наистина трябва да бъдат изслушани, а не само с половин ухо. Ема Томпсън
Любовта е толкова малка, че може да се прекара през иглено ухо. Майкъл Ондатджи
Живейте всеки ден с отворено ухо към небето, нетърпеливи да отговорите на всеки шепот от Бог. Бил Хайбълс
ear