Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 В политиката — отклонение от основната линия на партия. _Ляв уклон. Десен уклон._
#2 Отклонение от основната линия на възгледи, методи, от което може да се оформи направление (в изкуството, литературата).
#3 +Прен. Линия, склонност, направление. _Всичките му изследвания са с религиозен уклон._
В контекста на войната в Украйна обаче някои компромиси са просто неприемливи - като например кремълският уклон на "Позитано" 20, който ПП и ДБ се правеха, че не забелязват преди 24 февруари. Източник: интернет
Без да съм професионален историк, мога да заявя и няма да бъде оспорено от никой, че след 1934 год. в България на власт е авторитарен режим с известен фашистки уклон. Източник: интернет
Ефектите на такъв травматизъм в по-късна възраст могат да са дълбока вина и склонност към самобичуване, забележителна трудност за противопоставяне и дори уклон към обожание и сервилност към доминиращи и авторитарни фигури. Източник: интернет
Всъщност става въпрос за едно лошо дори бих казал некадърно копие на ГЕРБ с комсомолски плам и левундерски уклон. Източник: интернет
И поясниха, че зад преговорите не прозира геополитически уклон, а единствено стремеж страната ни да мине по-леко през зимата. Източник: интернет
Даже с уклон към турболиберализма с неотроцкистки отенъци от Брюселските сияния. Източник: интернет
tilt