Съществително име - ед. ч.
укроти`телят, укроти`теля, +мн. укроти`тели, +м. Човек, който укротява; звероукротител.
Гладът е страхотен наставник и укротител и не понася други чувства освен себе си. Ищван Фекете
Той е укротител на динозаври, с протегната длан им влияе телепатично. Източник: интернет
Укротител на влечуги с важни разкрития за ухапванията от змии - 24chasa. Източник: интернет
Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Източник: интернет
tamer