Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
укроти`ш, +мин. св. укроти`х, +мин. прич. укроти`л, +св. — +вж. [[укротявам]].
Исках да укротя непослушанието си, когато не уважавах собствените си решения, когато пристъпвах думата, която съм си дал, не исках да робувам дори на себе си, затова станах непокорен и към себе си. Източник: интернет
Имах нуждата да си остана вкъщи и да укротя топката. Източник: интернет
tamed