Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. _Гледам с умиление._
+нареч. [[умиле`но.]]
Изцели ме любовта на семейството ми и силната обич и подкрепа от българката публика!", разказа с умиление и вяра в светлото бъдеще фолклегендата. Източник: интернет
Геройство, въодушевление, смелост, чистоплътност, нравственост, умиление и увлечения – това са думи и чувства, които ненавиждам. Източник: интернет
За пръв път в живота си плаках, от умиление. Източник: интернет
И Ритсън застина, замечтан, гледайки с умиление трептящата светлина, която събуждаше у него спомени от миналото. Източник: интернет
Като изключим Дневник и още 1-2, всички пишат с умиление (все още) за Гешев и Бойко. Източник: интернет
Мнозина граждани все още си спомнят с умиление водното съоръжение с обграждащия го пъстър килим от цветя и златните рибки, плуващи в чистите му води. Източник: интернет
affection