умисъл
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 51
Значение
умисълта`, само +ед., +ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. _Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Провалите ми бяха грешки в преценката, а не в умисъл.
Не подозирайте зла умисъл там, където всичко може да се обясни с глупост.
Аз не съм се занимавал с наказателно от университета, но да докажаш дори евентуален умисъл при катастрофа, причинена от дрогиран шофьор е безумие.
Апелативният съд не прие за основателно възражението, че незнанието на задължение за деклариране изключва умисъл.
Апелативният съд посочва, че действията на подсъдимия недвусмислено показват прекия му умисъл да причини телесна повреда.
Британският финансов министър Надим Захауи, който е неин поддръжник, я защити с думите, че в изказването ѝ не е имало зла умисъл и че Великобритания също иска да бъде преценявана по делата си.
Превод на английски език
intent