Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 51
умисълта`, само +ед., +ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. _Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл._
Провалите ми бяха грешки в преценката, а не в умисъл. Юлисис Грант
Не подозирайте зла умисъл там, където всичко може да се обясни с глупост. Александър Блок
Аз не съм се занимавал с наказателно от университета, но да докажаш дори евентуален умисъл при катастрофа, причинена от дрогиран шофьор е безумие. Източник: интернет
Апелативният съд не прие за основателно възражението, че незнанието на задължение за деклариране изключва умисъл. Източник: интернет
Апелативният съд посочва, че действията на подсъдимия недвусмислено показват прекия му умисъл да причини телесна повреда. Източник: интернет
Британският финансов министър Надим Захауи, който е неин поддръжник, я защити с думите, че в изказването ѝ не е имало зла умисъл и че Великобритания също иска да бъде преценявана по делата си. Източник: интернет
intent