1. умно - Прилагателно име - ср. р.
Производна на умен
2. умно - Наречие, тип 188
Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен. Жорж Санд
Способността умно да запълниш свободното си време е висша степен на лична култура. Бъртранд Ръсел
Добре изразената мисъл звучи умно на всички езици. Джон Драйдън
Трябва да се търси смисъл и в безсмислицата - това е неприятното задължение на историка; защото в едно умно дело смисъл може да намери всеки философ. Василий Ключевски
Женитбата е умно нещо за глупавия и глупаво за умният. Френсис Бейкън
Да е учено - добро, да е умно - по-добро. Българска поговорка
clever