Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
уна`сяш, +несв. и [[унеса`]], +св.
#1 +Кого. Увличам, захласвам. _Тази музика ме унася в мечти._
#2 +Кого. Приспивам. _Монотонният ромон на дъжда ме унася._
__унасям се/унеса се. 1.__ — Захласвам се, забравям се. _Унасям се в мечти. Унесоха се в приказки._
#2 Губя съзнание. _Унася се от високата температура и пак идва на себе си._
#3 Задрямвам, кара ме на сън.
+прил. [[уне`сен]], уне`сена, уне`сено, +мн. уне`сени. _Унесен в любовта си. Унесен в сън._
Постепенно щях да се унасям в сън, мислите ми щяха да стават все по-нелогични, докато в един момент просто щях да лежа върху леда, доволен от приятното място за почивка. Източник: интернет
Той ме прегръща, аз свивам юмруци и го отблъсквам, за да го накажа, но после се отпускам и се унасям. Източник: интернет
Приятели, избягнахте съдбата наша… Когато се унасям във вечния си сън, аз пея последния си химн за тебе Аз пея през болката, повръщането Когато се унасям във вечния си сън, аз мисля си за десетте си братя и сестри. Източник: интернет
carry away