Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
упъ`тваш, +несв. и [[упъ`тя]], +св.; +Кого.
#1 Показвам път, посока; ориентирам. _Упътиха ги как да намерят банката. Портиерът упътва посетителите._
#2 Насочвам, наставлявам, съветвам. _Упътвам я как да постъпи._
__упътвам се/упътя се.__ — Отправям се, тръгвам нанякъде; запътвам се. _Накъде си се упътил?_
Аз винаги обикалям магазините със списък и се упътвам към конкретния щанд, докато жена ми се спира навсякъде. Източник: интернет
Те се спират, споделят проблемите си, аз ги упътвам. Източник: интернет
guide