Глагол - сег. вр., 1 л., мн. ч.
Думата е производна от употребя
употреби`ма, употреби`мо, +мн. употреби`ми, +прил.
#1 Който се употребява (в определена степен). _Много употребим._
#2 Който е годен за употреба; който може да се употребява.
По-добре е да употребим ума си за понасяне на нещастията, които ни сполетяват, отколкото за предвиждане на онези, които могат да ни постигнат. Франсоа дьо Ларошфуко
Според статистиците превъзходната степен трябва да употребим и за броя художници на глава от населението, но моето най-искрено “най” е за едни пеещи фонтани, които изскачат направо от широката паркова алея в град Читай. Източник: интернет
Още тук сме длъжни да уточним, че подхождането към невъзможното в този случай е разгърнато в разкази, които са премерени, точни, спокойни и - да употребим една дума, която рядко приляга днес някому - сладкодумни. Източник: интернет
Когато да ги употребим не можем?" Източник: интернет
Да, разбира се има още какво да се направи, но ние вече имаме една платформа, която трябва добре да употребим. Източник: интернет
Информация, че ще употребим такова оръжие е абсолютна лъжа, каза Шойгу, цитиран от „Интерфакс“. Източник: интернет
usable