упоява
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от упоявам
Синоними
Примери
Времето не лекува, но упоява. Човешкият ум може да почувства само толкова много.
Дейна обаче го залавя, упоява и отрязва ръцете му.
След като Старк разбира за откритието на Сюзан той я упоява за да я постави в кома под претекст на апендектомия.
Тя ужилва и упоява Фродо.
Усмихнат чужденец-служител на Бардо упоява животните, за да им махне зловещите "обеци".