Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. у`рви, +ж. _Разг._ Стръмно място, стръмнина. _Каруцата едва се влачеше по урвата._
В казармата имахме такава максима: "По-добре дъщеря-*урва тколкото син-ефрейтор!" Източник: интернет
Главното селище на острова се нарича подобно на повечето гръцки острови – Хора, построен е на ръба на 200-а метрова стръмна урва. Източник: интернет
Той каза, че "нейното предназначение е само да предпази бежанците да не паднат в някоя урва или речно корито". Източник: интернет
Откъм срещуположния край на прозореца има урва. Източник: интернет
О, още много материали за медиите ще има след делата на оная шуменска *урва и дебила Цвъки.. Източник: интернет
Българското име Урвил произлиза от урва. Източник: интернет
precipice