Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от ускорение
В крайна сметка „духът“ на калиграфията се определя от скоростта, ускоренията и забавянията на ръката, обръщанията, ъглите и редът на полагане на щрихите. Източник: интернет
"Подреждането" би трябвало да улови както закъсненията и ускоренията в балканското развитие, така и различните по дълготрайност, но все пак съществуващи, времеви отрязъци, когато балканското време се движи не по кръг, а по вектор. Източник: интернет
Тя е инструментален метод за измерване на ускоренията. Източник: интернет
Характерното за тези мотоциклети не са ускоренията или пригодноста им за пътуване с високата скорост, а удобството при продължителна езда и възможностите за транспортиране на допълнително оборудване. Източник: интернет