Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. _Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата._
Не пречете на хората да мислят за вас така, както им се иска - може би за тях това е утеха. Източник: интернет
Последната утеха за този, който страда от безсъние, - е усещането за превъзходство над спящият свят. Ленард Коен
Без жените началото на нашия живот би било лишено от помощ, средата - от удоволствие, краят - от утеха. Никола дьо Шамфор
Дрехата на човек, както и неговата душа е единствена и неповторима, а жената е невинен ангел, а не плод за греховна утеха. Джани Версаче
Надеждата е последната утеха в нещастието. Сенека
Можете да вярвате в едно или друго, всяка вяра дава утеха. Мика Валтари
comfort