Глагол, тип 186
утеша`ваш, +несв. и [[утеша`]], +св.; +Кого.
#1 Вдъхвам утеха; успокоявам, разведрявам. _Само видът на дъщеря_ _и`_ _я утешаваше._
#2 Успокоявам (дете, когато плаче).
__утешавам се/утеша се.__ — Успокоявам се, разведрявам се, намирам утеха.
+същ. [[утеша`ване]], +ср.
Утешавам се с мисълта, че филмите, в които съм се снимал, действително си струват. Марк Ръфало
Който много приказва за своите нещастия, ме избавя от труда да го утешавам. Шарл дьо Сент-Евремон
Винаги се утешавам с мисълта, че звездите, които потъват в езерото, са бездомни. Станислав Йежи Лец
Понякога се утешавам, че Мирон Иванов си отиде толкова млад - кому беше нужен той в епохата на "Сто мерцедеса да имам, сто години да ги карам, сто мъже да искат моята ръка.. Източник: интернет
"Другата седмица, утешавам го, тази бях на балканска вълна". Източник: интернет
После пък се утешавам с последните стихове на "България": ". Източник: интернет
comfort