Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от утигури
В Източното Приазовие гробовете са предимно със северна ориентация характерна за утигурите, но има и известен брой некрополи (Пашковският и Ясеновополянският некропол) със западна ориентация. Източник: интернет
Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Източник: интернет
Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194. М. И. Артамонов приема, че утигурите са от смесен хуно- Източник: интернет
Според Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката утигурите и техните роднини кутригурите, които са наричани хуни, са облечени по един и същи начин и говорят сходен език. Източник: интернет