Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
утвържда`ваш, +несв. и [[утвърдя`]], +св.; +Кого, какво.
#1 Узаконявам, приемам окончателно, легализирам. _Утвърдиха назначаването му. Утвърдиха предложения проект._
#2 Затвърдявам, укрепвам, стабилизирам (власт, позиции, убеждения и др.).
__утвърждавам се/утвърдя се. 1.__ — Ставам стабилен, здрав, сигурен. _Властта им се утвърди. Положението му на лидер се утвърди._
#2 Налагам се, получавам признание (с дейност, идеи и др.). _Утвърди се като добър учител._
+същ. [[утвържда`ване]], +ср.
+прил. [[утвърде`н]], утвърде`на, утвърде`но, +мн. утвърде`ни.
approve