Глагол - мин.страд.прич. мн. ч. членувано
Думата е производна от увенчая
Аз често поглеждах на увенчаните образи на Кирила и Методия и на образа на М. Бенлиев. Източник: интернет
“В миналото боят на барабана е бил сигнал за атака, звукът на тръбата е съпровождал марша на кавалерията, а увенчаните с победи войски са преминавали в тържествен марш под звуците на военния оркестър. Източник: интернет
През 1525 г. се намира в родния Хвар където пред местния далматински светски и духовен елит държи реч разясняваща произхода на увенчаните със слава славяни. Източник: интернет
Слово за произхода на увенчаните със слава славяни, Венеция, второто издание на италиански език, 1595 г. Източник: интернет
Словото за произхода на увенчаните със слава славяни е най-ценно заради историографията за произхода и историята на славяните. Източник: интернет