увенчаните
Глагол - мин.страд.прич. мн. ч. членувано
Думата е производна от увенчая
Анаграми
Примери
Аз често поглеждах на увенчаните образи на Кирила и Методия и на образа на М. Бенлиев.
“В миналото боят на барабана е бил сигнал за атака, звукът на тръбата е съпровождал марша на кавалерията, а увенчаните с победи войски са преминавали в тържествен марш под звуците на военния оркестър.
През 1525 г. се намира в родния Хвар където пред местния далматински светски и духовен елит държи реч разясняваща произхода на увенчаните със слава славяни.
Слово за произхода на увенчаните със слава славяни, Венеция, второто издание на италиански език, 1595 г.
Словото за произхода на увенчаните със слава славяни е най-ценно заради историографията за произхода и историята на славяните.