Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
уве`сваш, +несв. и [[уве`ся]], _св.; какво._ Отпускам да виси, да натежи, да се отпусне. _Увесвам чувала на рамото си._
__увесвам се/увеся се.__ — Отпускам се на опора, увисвам.
* _Увесвам/увеся нос/глава._ — +Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж.
weigh