Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
увоня`ваш, +несв. и [[увоня`]], +св.; +Кого, какво. Правя да вони, да смърди. _Увони цялата къща с това зеле._ __увонявам се/увоня се.__ — Започвам да воня, насищам се със смрад.
I stink