Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от узурпиране
Мандатността има за цел да предотврати узурпирането на определени властнически позиции и да предпази обществото от "вечни управляващи" с началнически манталитет, които нямат грижа дори за собственото си усъвършенстване. Източник: интернет
В Източната римска империя, Византия, узурпирането на властта е толкова често явление, че думата Византия се превръща в пословична за интрига. Източник: интернет
Той остава в историята като противоречив характер, заради слуховете за узурпирането на престола, както и поради това, че в края на царуването на Канси, Юн участва в политически борби с братята си. Източник: интернет
Например срещу „узурпирането на крал Лагос“, свален от власт през 1851 г., който е против робските договори, които са подписани с над 50 африкански владетели. Източник: интернет